Ruth 1

Книгата е наречена на името на главната героиня – моавката Рут. Авторът е неизвестен. Някои предполагат, че това е Самуил, но е възможно да е някой, живял по-късно. Книгата е дълъг разказ за патриархалния бит и живота на семейството на Рут и Вооз от Витлеем през периода на съдиите, семейство, от което след две поколения (Овид и Йесей) произхожда Давид, основателят на царска династия.

Кн. Рут е важен исторически документ и съдържа едни от най-красивите елементи на юдейския повествователен жанр. Действието се разгръща много драматично и макар Божието име да се споменава сред събитията само два пъти, без съмнение Бог се е намесвал и е вдъхновявал Ноемин да се върне при народа си, Рут – към вярност на завета, а Вооз да бъде верен на закона. Книгата завършва с родословието на цар Давид, потомък на израилтянина Вооз и моавката Рут. Рут е жена, която след смъртта на мъжа си се привързва към свекърва си Ноемин. Тя оставя страната си и роднините си и приема вярата на свекърва си (вярата на Авраам) в чуждата ѝ страна Израил.

Книгата е разделена на четири глави: първата разказва за глада в Израил, за смъртта на Елимелех и неговите синове (1:1-5) и връщането на Ноемин с Рут във Витлеем (1:6-22); втората за Рут, която събира класове на нивите на Вооз (2:1-23). В третата глава Рут посещава Вооз и по съвета на свекърва си му открива, че той е неин роднина (3:1-18); в четвъртата глава Вооз взема Рут за жена (4:1-22).

Моавката Рут е включена в родословието на Иисус Христос, у Когото всички народи – включително Израил и Моав – ще бъдат накрая помирени в Бога.

Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин

( 1:1-22 )

Семейството на Ноемин

1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2 ^a Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.

Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем

6Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11 ^b А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех „Имам още надежда“и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.

Верността на Рут към Ноемин

15Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16 ^c Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.

Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем

19И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ 20 ^d Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин ▼

▼ 1:20 Евр. Ноемин – моя очарователна.

, наричайте ме Мара ▼

▼ 1:20 Евр. Мара – горчива, горестна.

, защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. 21Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ 22И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.